Дървото има широка тазобедрена корона с височина до 30 метра. Продължителността на живота на липа е средно около 150 години, но има и столетници на възраст 1200 години. Растението има прав ствол, с диаметър до 5 метра, покрит със сива напукана кора.
Липата цъфти през юни, запълвайки пространството около нея с приятен аромат. Започва да дава плодове през август под формата на кръгли ядки в плътна обвивка. Растението е устойчиво на замръзване и може да издържи на студове до -40 градуса. Липата с форма на сърце е широко разпространена почти в цяла Европа, отчасти в Югоизточна Азия, централна Русия, а европейската липа расте само в Европа. Сърцевидната липа е част от смесено-широколистни и иглолистно-широколистни гори. Избира добре дренирани, структурирани почви с достатъчно влага. Липата се размножава с помощта на семена. Податлив е на някои болести и има редица вредители - войнишка буболечка, сребриста дупка, несдвоена копринена буба, корояди, дърворезби и др.
Липата е отлично медоносно растение, а липовият мед е ценен отдавна заради отличния си вкус, приятен аромат и лечебните си свойства. По време на цъфтежа, пчелна колония за един ден е в състояние да събере до 5 кг мед от едно дърво, а 1 хектар липови насаждения могат да дадат до 1,5 тона сладък и здравословен продукт. Медът от липа е полезен при различни настинки, от своя страна се използва при кожни заболявания.
В народната медицина се използват всички части на това дърво: цветя, листа и дърво. Нашите предци са използвали дървените въглища за бързо заздравяване на рани, както и за лечение на стомашни болки. Настойките и отварите се използват при изгаряния и като обезболяващо и противовъзпалително средство. Отварите и запарките от цветя на това растение имат отлично потогонно средство и са били незаменими при настинки.
Липата заема подобаващото си място в съвременната медицина. Липовите цветя и прицветниците се използват широко като потогонно средство, а настойките от тях се използват при възпаление на устната област, гърлото и при възпалено гърло. Чаят от липов цвят лекува настинки, грип, пневмония (пневмония). Настойки могат да се използват (заедно с цветя) под формата на компреси и лосиони. При нарушения на нервната система се препоръчва да се правят бани с добавка на отвара от липа. Освен това липовият чай има диуретично действие и се използва при лечение на уролитиаза, цистит, пиелонефрит и хипертония.
Липата, като лечебна суровина, се събира от пролетта до късната есен. През пролетта се събират пъпките, а по време на цъфтежа на листата - пъпките с листа. Приготвените суровини се сушат под навес или с помощта на сушилни. Срокът на годност на такива лечебни суровини е около 2 години.
Кората от липа се събира в началото на пролетта, преди началото на соковия поток или в края на есента. Изсушава се и след това се смила на прах и под тази форма може да се съхранява 2 години.
Цветята, заедно с неразцъфналите пъпки, се събират, разбира се, по време на периода на цъфтеж. Събирането се извършва в продължение на 10-14 дни при сухо време.Не се препоръчва събирането на мокри суровини, тъй като по време на процеса на сушене той ще промени цвета си от приятен златист до неприятен тъмен. Цветята се сушат под навес в продължение на 5 дни. Следователно изсушената суровина има приятен външен вид и аромат. Можете да го използвате 2 години.
Навремето те казваха: „Борът се храни, липовите обувки“. Забележителните качества на липовата кора и дървото са в основата на широкото й използване. Новосъбраната дървесина или кора е била много мека и затова от нея са се шили лукчета, са направени въжета и са направени различни кутии. Липовото дърво се използвало дори във военни дела: колчани за стрели се тъкали от липова липа и се изработвали защитни щитове. При изсушаване липовото дърво и кората станаха много твърди. Знаейки това, нашите предци са изработвали от него кухненски прибори: чаши, черпаци, тенджери. Освен това дървото на това дърво се използвало за производство на играчки, сувенири, шейни и издълбани листове. От него са построени бани и всякакви принадлежности за него: метли, черпаци, чани за вода. Хората, посещаващи банята, пиеха чай от медовина и липа от чаши и вани от липа. Липовото дърво е уникално по своите свойства. Той е лек и много лесен за обработка. Освен това от него се правят хамбари, тъй като гризачите не обичат липовото дърво.
Липата има мощна и в същото време мека енергия: и древните славяни са смятали това дърво за свещено. Тя беше олицетворена с богинята на любовта Лада, която донесе щастие и красота. Неговата енергия е в състояние да облекчи хората от депресия и да ги зареди с жизнена енергия, да създаде усещане за вътрешен мир.
Навремето селските имоти са буквално засадени с липи. Те бяха почти навсякъде: в градини, в паркове, от тях се оформяха цели алеи. В село Михайловское все още е запазена липова алея, същата липова алея се намира в Ясная поляна, където Лев Толстой обичал да се разхожда. Това вероятно е причината нашите предци да са доставяли много липов мед в Европа и в онези дни такъв занаят като пчеларството е бил много разпространен. В наши дни от липа се прави дървена подплата, с която бани и други помещения се облагородяват успешно. Подплатата има необичаен външен вид, издръжлива е и не се страхува от влага, толерира добре температурните промени, лесна е за инсталиране и има малко тегло. В допълнение, липовото дърво поддържа добре топлината и изпълва стаята с луксозен аромат.
Липовото дърво се използва успешно в авиационното моделиране. Може би все още се използва и днес, въпреки че се заменя с леки и трайни композитни материали.
Липовите цветя се използват в съвременната козметология и се използват за грижа за кожата и косата. Те почистват кожата, облекчават възпалението и действат успокояващо. От цветя се правят отвари и парни бани. Те имат благоприятен ефект върху всеки тип кожа.
